автор: melange

Влязох свещ да си запаля.
После мислех да вървя.
И тогава до олтара
неговият глас ме спря.

Господ ни е дал молитва.
Пръв изрекъл я Исус.
Аз сега не ще изпитвам,
кой я знае наизуст.
Само искам да попитам:
Бързате ли? За къде?
Този бесен дневен ритъм
колко ще ви понесе?
Тази ежедневно бедна
на духовност бързина,
толкова ли е потребна?
В чий живот препуска тя?
И защо така свирепо,
в преходната суета,
сте подгонили успеха,
както хищникът стръвта?
Нямам повече въпроси.
Отговорите – от вас.
Всеки кръста си да носи.
Нека слуша своя глас.
Който може, нека търси
вяра и любов, кураж
да поспре, да се завърне,
да си каже „Отче наш“...

Аз не съм със силна вяра,
но усетих мъдростта
на призвания да дава
и да сее семена.