автор: ulianka

Черно е, гъсто... Небето е враг.
Хората спряха да плачат.
Гасне отляво, отдясно - трънак.
Ти ми кажи какво значи?

Може ли някой така да краде,
(от себе си най-вече)
а сетне да пита - сега накъде?
Ти ми кажи, човече!

Свети по пътя, но кой да прозре,
тъмни порои ни спират.
Враг ли е туй проклето небе
или враг във нас се намира.

Черно е, гъсто е. Жажда за мъст.
Няма страх във сърцето.
В меч се обръща Христовия кръст
и съсича на две небето.

Може ли някой живот да краде
от себе си и от другите.
И да се моли, да не умре...
За такива молитви липсват думите.