Не усещате ли?
Животът е... син.
Като пребито от
времето куче.
Не скимти...
Потънало в сън,
а духът му тъгуващ
изтича...
Не усещате ли?
Животът е бял..
Като килната пряспа
студува.
Безсезонно.
Изгубен отвън.
Не го търсят,
че нищо не струва...
Не усещате ли?
Животът - червен.
Не от кръв.
От срам, че не крачи,
да избяга от този капан.
До последно.
И нещо да значи.