автор: pastirka

Гърмеше юни! Хиляди ведра
изливаше разгърден в сляпа ярост!
И с мощ като от земните ядра,
се втурнаха вода и кал без жалост.

Понесоха по пътя си смъртта,
готова да премаже всеки срещнат.
Превръщаше се във палач пръстта,
до днес боготворена и безгрешна.

Със сила на цунами връхлетя
разпенена водата кръвожадна.
След нея всяка къща опустя,
превърната във гробница прохладна.

Удавиха се с ужас в яростта
тринадесет живота непорочни.
След седмица разравяме калта
да търсим пак дете... Дали нарочно

препича слънце с лъч от ятаган,
а съвестта излющва змийска кожа?
Народът ни е като във капан,
съдбата е опряла в него ножа.

Аз вярвам, че очаква тя от нас
да се помолим и да се покаем.
Стотици чистят кал и в този час...
Но чисти ли сме? Отговора знаем.

25.06.2014