автор: Lucky68

Толкова ли си отчаян, Боже,
та сълзите ти не спират?

След камшичните светкавици,
очите ни греха дали провидят?
И аз не вярвам.
Но ще те прегърна
и в сълзите ти ще търся Истини
с които да ти върна Вярата
в душите ни
от болката покръстени.
Ти само не плачи!
В сърце те приютявам
и обичта към хората
вместо огънче ти подарявам.
Стопли се!