автор: Lorena

Калната Ева в дъжда слуша тишината
и смеха на врабчетата.
С мокра коса преброява пътеките.
Ще срещне ли опърпаното плашило
на натежалата по скулите тишина
или ще прегърне онова момче,
врязало се в памет и устни?
Ще накъса деня на парцали от думи
и ще дарява светлина.
Ходи из локвите, къса ранени от бурята цветя,
за да съхрани парчето любов от тежката орис.
А дали е толкова тежка
щом нещо свети и дава покой?
Брои стъпките на хората
и влиза в тях.
Обича поет, който не познава
собствения глас на стиховете си,
но е виртуоз на тежки от тъга и нежност срещи.
До среща, поете!