автор: 6ureia

-1-
Човекът, който плаче във нощта...
Долавяш ли капчука на сълзите му?
Солта,
дори в една сълза,
така соли,
че пресолява дните му,
и тези на света.

Сълзите-охлюви трасират,
следи от слюда по лицето;
прииждат приливно-не спират,
във бръчки-устия се вливат,
отдето
солените реки напират
към морето
и всемира.

Тез сълзи мият черна мъка,
отмиват всяка мърсотия:
предателства,лъжи,разлъка,
катран и лепкава пихтия;
те чудодейни са илачи:
дезинфекцират йодно бреговете
на сърцето,
и тука
веч стои детето,
присмяло се без страх на здрача,
а не човекът който плаче.

-2-
Човекът, който плаче в мрака,
във тъмна,тиха стая
в очакване на някого,
(знаен и незнаен);
в очакване на никого,
(любим на самотата си);
в очакване на нищото,
(пленник на съдбата си);
в очакване на Бога,
(във храма на неверника);
в очакване на птицата,
(прихваната във мерника);
в очакване на себе си,
(в годините изгубил се);
и дешефрирал генът си-
разплакал се,
зачудил се:
къде ли ще намери
изгубените вещи,
разбитото доверие,
стопилите се свещи,
пропуснати любови,
напразните усилия,
молитви неизмолени,
и птицата...(уби ли я?),
прашасалият Бог,
усмивката посърнала,
таз тъмна стая-гроб,
(тя го е погълнала!);
Дали да търси азът си,
сред маски и измами,
без никакви проблясъци
в амнезното съзнание?;
Видял във ДНК-то си
Великата Измама:
че Господ просто няма
а той ще се върти
спирално в самотата си,
без ропот ще върви
по стълба към тавана
на душата си,
така че,
ще оставя наситени със сол следи-
сълзите
на човека който плаче.

-3-
Човекът, който плаче пее!
Плачът му тъжен химн е
на Бетоненият век;
цветя цъвтят,когато ги полее
с очите си;
той често през сълзите си
се смее;
соли безсолният си път нелек;
отмива пошлостта от дните си...

Човек докато плаче е ЧОВЕК!