автор: rumpel

Между хълм със папрат дива
и безличен царски път,
Янтра като самодива
крие наедряла гръд.

Вие тя сняга игрива,
обикаля Търновград.
Буйна бърза и застива
пред декора му богат.

Стражници и кули бойни
помнят славни времена,
как болярката достойна
се превръща от жена

във защитница на свята
чест - за слава и народ.
Янтра помни и земята,
и безстрашния й род.

И във бъдещето взряна
тича стройната река,
сякаш с песенна премяна
във стиха ми се втъка...