автор: thestranger

Наказвай ме още със думи неказани,
погледа влюбен в мълчание скрий!
Нали съм родена любяща, но мразена?
И ти, като другите, всичко разбий!

Бъди ми поредното тъжно страдание,
затваряй очи и мисли, че ме няма.
Превърни ме в тъга и в далечно сияние,
в самота окови ме, макар да сме двама.

Захвърли ме, да стана като тебе жестока!
Отпрати ме със тази усмивка от гняв!
Аз ще тръгна сама в неизвестна посока,
но зад мен ще остане само купчина прах....

Някой ден обърни се назад и ме виж –
как съм падала и ставала гордо без теб.
Догони ме. Кажи, че от обич кървиш –
потърси ми сълзите.... заключени в лед.