Тя слезе отгоре-надолу.
Озърна се, сякаш попита:
къде ми е лятото, хора,
от мащерка с дъх на молитва?...
И си помислих, че е дошла
оттам, гдето вече ме няма.
Е, тъй, де, - каква простота!...
И ме ожили пчеличката, тя.
А моето верую днешно
тя на бетонни райета осъди.
Обещавам ти, моя принцесо,
на чашка раирана съвест,
че на младост и мед ще ухае
урната, пълна с праха ми!