Дъждът вали, вали, вали...
Съблича ме със влажните си длани.
А всяка капка носи твойто име
и устните ти топли ми напомня
със вкус на залез, билки и магия.
Дъждът вали, вали, вали...
Измива бавно мислите безсмислени,
калта на глупавите ми желания,
праха от чужди погледи безчувствени
и празни думи, думи, думи...
Дъждът вали, вали, вали...
Забравям всичко, забравям всички.
Не спазвам вече правила,
измислени във долната земя
от хората с чадъри и коли.
Дъждът вали, вали, вали...
С очи затворени без цел вървя.
Не искам пътеката да свършва.
С очи затворени без цел вървя
и виждам само теб –
танцуваща с дъжда.