автор: roza1

Животът си облече лятна рокля
очите си гримира със очакване.
Зашляпа бос по пясъка на времето,
захвърлил на грижите си бремето.

Животът се усмихна и проблесна
на слънцето мечтаната усмивка.
Не му е нужна никаква завивка,
не му е нужен пух, нито въздишка..

Животът може пак да носи
в пазвата си всичките въпроси,
а мъжкото начало ще ги следва
и отговор ще търси със надежда.

Ани Николова