Думите кънтят в ума ми,
развява изтъркан плащ самотата
и ме зове към прегръдки безплодни.
С беззъбата и усмивка се свиква
както се свиква с просяк зад ъгъла.
Стъпките и – стъпки на черна котка
в нощ безлунна, потъват в душата ми.
Ръце към мен протяга
като блудница, с която ще остана.