автор: iren5

На Душа сякаш не случих...
Да я превъзпитам опитах.
Девет прегради иззидах.
Даже малко я сритах.

Вратите с по девет ключа заключих...
С вериги девет нея пък вързах.
Как да се пази я учих -
опита ли някой да влиза - да заключва се бързо.

Девет рова край нея изрових.
После с вода ги напълних.
Със пръст и със клетви я плаших,
заръките да изпълни -

Никого да не пуска.
Нито тя да излиза...
Ама вижте я пустата...
Някак си пак се изниза.

И отново е влюбена...
И отново щастлива
Тази Душа моята загубена,
А аз... плаша се, защото е лесно ранима тя...