Бръшлянът,
който властно
беше прегърнал дървото,
днес си отива
с прерязани вени.
Няма вече да смучи
на другия от живота
и да развява
листи зелени.
Ще ми е тъжно
няколко дена.
Ще смитам
окапала шума,
но ще чувам как
дълбоко
въздъхва дървото,
когато със сухия вятър
хортува.