автор: rumpel

Виното в гласа ти топло се разлива
върху сетивата – истинско и руйно.
То е отлежало, с аромат опиващ,
ако го опиташ, пулсът бърза буйно.

Виното в очите бавно ме разнежва
и за теб на всичко ставам аз готова.
В избата им светла мигом се оглеждам.
И отпивам вино с обична отрова.

После свалям плаха всичките проблеми,
с вино упоена, с вино помъдряла.
От лоза свищовска с гроздове зелени,
времето ме прави захарна и зряла.

С обич във сърцето, от злосторник скрита,
нека в нас старее кана бяло вино.
И памидно-сладка, ако ме опиташ,
ти ще изтрезняваш още сто години.