Див Свят написа: "Явен сексизъм, прикрит зад селски хумор."
Албатрос написа: "Елементарна липса на мярка".
Така си и очаквах - че някои хора стихчето ще се възприемат като написано сега, по повод кончината на Николай Гюзелев, и ще се възприеме като обида към него и гавра с паметта му.
Но то е написано много отдавна, преди трийсетина години, и е написано за друг певец – за Джони Холидей.
Роберт Рождественски е написал една малка, но страшно хубава книжка: “Да поговорим за песента”. За това как са създавани песните за Съветските филми; а няма Съветски филм без и красива, запомняща се песен.
Но Рождественски е описал и един от концертите на Джони Холидей, в Парижката зала “Олимпия”. Предавам част от него със съкращения:
“Той пееше и гледаше залата с поглед, от който дори мъжете биха могли да забременеят.
А какво ставаше с момичетата! Боже мой, какво ставаше!
Особено когато запя знаменитата си песен “Come in ...”
Всъщност това не беше песен. Това беше пролетен рев на бизон.
“Come in ...” Ела! Да тръгваме!
И аз видях как те тръгнаха, запълзяха, изкатериха се на сцената – момичета от различни бои, калибри и сортове - слаби и охранени, претенциозни и простички, красиви и грозни …
“Come in ...” - им казваше певецът, - “Come in ...” – и при това снизходително помръдваше показалец, мамейки нещастните овчици.
Беше страшно, беше смешно.
Изведнъж почувствах отдясно, че жена ми, кой знае защо, се надига, прави странни усилия да стане от креслото.
- Ти какво! – попитах я аз.
Тя ме изгледа с някакъв чужд, сомнамбулен поглед, след това, опомняйки се, изохка и каза учудено, почти изплашено:
- А знаеш ли …, действува … Виж го ти дявола! …
И се разсмя.”
Книжката на Рождественски е издадена в България през 1981 година. Значи съм я прочел някъде преди около трийсетина години. И отогава ми е този куплет:
“Певецът бе наистина велик!
Страхотен глас - ревеше като бик !
И на концертите му всички крави,
посрещаха появата му прави!”
От разказа на Рождественски съм променил само бизона на бик и овчиците на крави.
После този куплет е потънал в подсъзнанието ми, и изплува в съзнанието ми едва сега, когато след кончината на Николай Гуюзелев толкова много се заговори за него и за неговия глас.
И си помислих, че и аз бих могъл да допринеса с нещо за безсмъртието му, като му посветя, разбира се малко попроменен, този запомнящ се куплет:
“Гюзелев бе наистина велик!
Страхотен бас - …”
Надявах се той да ми го прости – нали в спомените за него разказваха, че освен всичко друго е бил и голям шегаджия.
После се отказах – защото за реването като бик и “кравите” за него не би било вярно. Освен това трябваше да си остане "глас", а не "бас" - защото Джони Холидей е бил "баритон".
А защо все пак реших да го постна - защото е весело. Защото в него има и някакъв, макар и малък, хумор, някаква насмешка, някаква сатира.
Но тя не е към певеца - тя е към “кравите”. |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 847
ХуЛитери: 5
Всичко: 852
Онлайн сега:
