автор: rumpel

От слънчев лъч сияние преплела,
очаквам те във тайнствения храм.
Обичай ме, най-древната Кибела,
аз свойта сила нежна ще ти дам.

О, жрецо Атис, обично-покóрен,
във пиния зазидан като бог!
Избрал да следваш моя път спокоен
през изгрева на хоризонта строг.

Заченах те с бадемовото семе,
попило с кръв лилавия си цвят.
Понесох те чрез девственото бреме
на този толкова мистичен свят.

Щом всички тайни в себе си съм взела,
ела при мене - Майката-Земя.
Обичай ме, аз, древната Кибела,
божествена те чакам – у дома.

*Култът към богинята Кибела – Кибела е фригийска богиня, олицетворяваща Майката-Земя, символ на природните сили, закриля планините, горите и зверовете. Тя обединява в себе си двата пола. Нейно свещено дърво е пинията /вид бор/, в която превръща любимия си първожрец Атис.

Митовете я свързват с историята на младия Атис, който бил син на другото й проявление Агдитис и дъщерята на реката Сангариос. Според някои легенди раждането му било чудотворно. Майка му Нана, заченала девствена като сложила зрял бадем в пазвата си. Атис умира убит от глиган.