автор: traveling_musician

Ще седна на барабаните,
да усетят мишените милост.
После цигулка ще хвана,
да си направи душата колибка.
Ще отворя капак на пиано,
да се свият клавишните ириси.
Ще погаля скръбта на китара -
вдовица на Бог де Лусия.
С ключа Сол ще отключа
сърцето на ледена флейта.
С любов ще привържа чувства
към палката на диригента.
Със саксофон ще разкажа
небето във блус и във синьо.
Ще напиша рапсодия важна
за тъпани необясними.
И с всичко това ще напомня
на минорните користни паузи,
че имам пропуснати ноти,
но не и мечта за аплауз.

Ще бъдеш! - така ми нашепва
весел на Господа братът.
И свети тромпетът му дрезгаво:
ах, този прекрасен свят!...