автор: DimitarG

Женица в черно мачкаше с пети
изпръхналия път през малинака,
току да литне, но се нареди
помежду другите вдовици до кревата
на болната от дни свадлива стрина,
комшийка и на плет, и на очакване.
Дали бе минал век откакто двете
обичаха един младеж за цяло лято?
Дочакаха и своите ергени,
кокошките да си намерят топли полози,
да се разпръснат до едно децата. После
следите да потъват все нагоре.
Деляха обща младост и земя,
орисана за женска Амадия
когато бързата каруца на смъртта
събра мъжете им да си допият.
Да повоюват на небесния си фронт,
да се налъжат и да пеят като бесни,
да има време да се натъжат
докато чакат своите невести.
Сега се изпровождат и мълчат,
и връщат за последен път децата си.
Плетът е вече с форма на дъга,
окичена с малини. За причастие.