автор: KMiddleforest

Каква е тази толкова несвършваща
и тъжна песен във очите ти?
Звучи, когато разгадавам
извивките на твойте настроения.
Понякога се получава ехо,
повтарят я стените на живота ти,
бездарно плагиатстващи тъгата
с категоричната си твърдоглавост.
Тогава, мисля, че е най-самотно.
И светлината изведнъж увяхва.
А песента на вой прилича.

Един ден, казвам си,
един ден,
ще издълбая лодка-еднодръвка
и с топла примитивност ще се спусна
по протежението й,
сякаш речно,
през бавните й сенчести течения,
през миналото,
дебнещо в подмолите,
през праговете
и водовъртопите,
където ни посреща настоящето
със усета за близост и безпомощност.
По бързея на инстинктивните решения ще мина
където и куражът е полуудавен
и само на късмет
и на инат разчиташ.

Един ден, казвам си. И проумявам,
че песента ти е невъзвратимостта на извор.
Но също и единствения начин,
по който мога да се влея...В теб...