автор: rumpel

Мога да изстрелям думи,
от които да боли.
Но защо са ни куршуми,
щом до вчера сме били
и очаквани, и близки –
цял един вълшебен кръг,
а копнежът ни неистов –
неоткъснат розов стрък.

Мога да ти кажа думи,
от които да горчи.
Звук от наранени струни
във сърцата ще звучи.
Мога да ти кажа думи,
от които в нощен час
ще се стопли помежду ни
звездочелият Пегас.

Мога, ала не желая.
Думите са вихър бял.
А във ледената стая
демон без сърце е спрял.