автор: missana

Не си понятен за тълпите.
Това радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката
най-добре от всички...!
Животът е безумна теорема,
която Бог единствен формулира.
Не е достъпно доказателството й
за мравки,
въобразяващи си, че живеят.
По пътя ти - километражни камъни
са дните.
Отдавна спря да ги броиш,
дори в надеждите.
Със шлем от тъмно бъдеще
пристъпваш плахо
сред джунглата на Неизвестното.
Цветът на черното те мами
в огромен пентаграм затворен.
Студените диагонали
са твоя дом
от неизбродни спомени...
В дванайстостен заключена,
вселената умира.
Но стилизираната чакра ще живее -
в кръвта на всичко живо ще пулсира.
И ти отново ще си древен Рицар,
издигнал меча си над световете.
По плочки от галактики достигащ,
Двореца на безсмъртните поети.