автор: Drugiyat

Какво остава на човек след толкова надежди,
в живота отминаващ като път,
пресякъл хоризонти от копнежи,
но не намерил билото отвъд.

Какво остава след безкрайност от очакване,
след хиляди години самота,
изгубени във стъпките на пясъка
сред мидите на вечното сега.

Едно самотно слънце омагьосано от залеза,
една притихнала до извора луна,
и онова изгарящо предчувствие,
че си достигнал края на съня.