двете стъпки от ада
когато вкусваш капките Алиса
вечер
и следите на всички котараци се губят под шапката
на един стар уморен шивач
изпадащ делириум
/така както ми го каза/
в този сладък сън
се будят душата ти и лилавите и панделки
вързали на възел
едно мълчание
и много празни ръце
две стъпки от ада
вратите отворени
огледалата заключени
картите отдавна раздадени
и всички козове винаги печелят
в една прекъсната носталгия
учиш думите да ходят
по Единствения бряг на който стигаш
- вятър
в петък вечер Алиса
и дъдж
от другата страна на океана
to elpidaa