Овехтелите тромави мелници
мерят себе си с тежки везни,
и накъсват на кръгове времето
без да питат какви са били.
Във ръцете им голите спомени
се трошат като суха земя.
Но са чужди сега хоризонтите,
а небето е мярка за грях.
Закъснели за някакво връщане
тези мелници кретат едва.
Само нощем, в тайните сънища
се превръщат и те в хвърчила.