Видя я паднала в тревата -
изгнила, в матова спаруженост,
без блясък и без обещание,
със тлен-дихание от небесата.
Подритна плодното изчадие,
с кашкав звук го приземи
във храст смокинов...
- Не си играй с вечерята!- изказа тя
с ухание на престояло снизхождение.
А уж време нямаше,
а друго измерение...
Пристъпи в нечовешка поза,
прерови без остатък мъхнатите листа.
Съзря я като хищен обрив,
вклинил се във пръстта.
Прокара мислено ръка
по мазолестия склон на гордостта си,
подхлъзна се на нова пришка -
всестранно окръглена във гнева.
- Готово! Яж! И...облечи се
в този плевел! - просъска той.
Изсъска във двузначен отговор и Ева.