автор: Albatros

Понеже вдигам много прах,
когато ходя през полето,
с едно хвърчилце полетях
във измерението трето.

А там – любов и тишина!
И никой никого не хока.
И никой на добра цена
не ти пробутва лоша стока.

И всички хора са добри.
И всички хора са поети –
щом се събудят призори,
и обич в погледа им свети.

В реки, неозаптени с бент,
из небеса за пойни птици,
където няма парламент.
И няма даже политици.

Там няма бой за сух комат.
И никой в никого не стреля.
Дай, Господи, на този свят
поне една добра неделя?

И остави го – да реши
вой ли ще бъде, или песен?
Щом литнат нашите души,
да бъде Твоят Рай небесен!