автор: verginov

Таборът гръмва от тежки копита,
лумват по гривите залезни клади,
с алени пламъци сенките гонят -
греят в душите с пияна наслада.

Тук ли си циганко? Въглен очите,
кърваво пламнали в мътното вино,
танцът изпиват и алчно събличат -
тъмна съблазън си - зла и немирна.

Плаче цигулката, звън на дайрета,
бясно препускат в сърцето конете,
Зарът е хвърлен: съдбата зачева -
блесват камите от разпри свирепи.

Идваш ли, циганко - буйна и млада
в нощните пътища страстите мамят,
дяволът сластен флиртува с луната -
ложе ни чака - от звездна жарава.

Стихнал, керванът догаря в умора,
вятърът дреме сред млади коприви.
Изгревът трепва от скъсана струна,
съмва - в сълзата на кротка кобила.