автор: benelina

Ръцете ми са преродени гълъби.
Трошица по трошица те събирам.
До тях боли, след тях е само хубаво,
без тях е равносилно на умиране.

Очите ми - светулки недогонени,
роят звезди в застинали вулкани,
чертаят кръг магичен от иконите,
които сме видяли и забравили.

Под стъпките ни гарите са острови.
По релсите на днес прииждаш утре,
подкарвам слънцето - хлапак разрошен
и залеза преглъщам много пъти.

След гласните ми парещи извивки
мелодии на ангели влудяват.
Запява дъжд и се наливат вишните,
а истинските стихове се давят.