автор: severianin

Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –
едно току що разцъфтяло цвете;
и беше краткото ни лято знойно,
но лятната жарава още свети.
А после кичурче сребристо грейна
в косите ти гальовни, тъмни, меки –
една показала се ненадейно
сребриста, тънка есенна пътека.
След нея ручей от сребро ковано
в косата ти към рамото потече –
бе ненавременен, бе много рано,
бе хладната ти есен тъй далече...

Сега си сребърна.
И днес не скривай
уханните сребристи водопади.
Среброто на косите е красиво,
когато в теб душата ти е млада.
И аз съм приказно богат, защото
до мене скътано имане свети –
днес имам на косите ти среброто
и златото, натрупано в сърцето.