автор: Lucky68

на Мая, с цялата ми любов

Полунощ е.
Старата рокля от лилави тъги
смело хвърли! Не ти е по мяра!

В бяло душата си облечи,
така безумно и отива да е млада!
Не бързай.
Подарявам ти цвете-
лунно цвете за малък разкош.
След толкова сълзи и мъка
потанцувай с вятъра.
Той съвсем не е лош!
И не вярвай в тикви,
нито в лакеи с бели коне.
Ти умееш прекрасно
времето да омаеш.
И то да спре....
захласнато пред огъня в очите ти,
забравя залеза на някой бряг
после вярва в мечтите ти
и не признава не възможности
във този свят.
...защото знаеш
танцът е изкуство,
да стъпваш по безброй стъкла
от счупени пантофки
и разбити чувства,
но танцът го изисква
да си с вдигната глава.
Нощта е светла
и чертае финият ти профил
в съня на непокръстен бедуин
отгледал цвете сред пустинни бури
докато миражно вижда
как носиш неговият син...