автор: Lorena

Плашилото в градината на сънищата остаря,
а ти ми каза, че съм топла като залеза.
Ръцете ми поръси със снега на тишината
и ме нахрани с къшей обич.
Разчупи самотата ми на късове,
затрупа спомена за устни,
щурците свиреха унесено,
а ти накара вишната да стихне във мълчание,
поръсила цвета си по косите ми.
Голготите не свършваха,
съдбата като буря връхлетя
върху сплетените ни тела
и ги поръси със сълзите на дъжда
на последния сезон,
във който чувствата преплитаха крака
във скитане до изнемога.
Да, аз съм топла като залеза,
а ти си унес, взиране, мълчание.
Стопли дъха на вишната
и събуди плашилото в съня,
а аз ще пална клечката на радостта
и пролетта на чувствата
ще дойде с гръм и със ухание.