автор: severianin

На приятелите

Значи прав е бил оня, дето мъдро е казал,
че откакто светът съществува – до днес
няма вечно приятелство, няма вечна омраза,
вечен е чистият стар Интерес.

Интересът събира, изважда, дели, умножава,
и макар нанадолу към оня последен финал,
всеки, види се, своята сметка си прави –
как, защо, накъде и по кой път с кого би вървял...

Колко струват изпитите чаши със вино,
всички казани думи със обич и общи дела,
преживените битки и трудните общи години,
ако пак Интересът кормилото стиска в ръка?

Ама нейсе... Да става каквото е писано!
Да свалим на сбогуване даже и лекия грим.
Разпилени накрая, изглежда така сме орисани...
Пак добре, че сме бедни и няма какво да делим.