автор: jantreya

Обичат се дъждът с тревата.
Тя как му се отдава,
раззеленена, необятна,
настръхнала, корава.
А той разнежен, романтичен,
втечнен до изнемога,
с милиарди пръсти я обича.
Направо мокър огън.
И аз, проклета сеирджийка,
не знам къде да стъпя.
Тя глезена ми бясно мие.
Той цялата ме къпе.