автор: kasiana

(редактирано)

На този ден душата ми изтича
и търси Тебе, Господи всеблаг.
Разтваря Космоса и коленичи
на свидния ти светъл бащин праг.

Смирено Твоите нозе измива
в аязмото* на своите сълзи…
С косù кръвта от стигмите попива
край шепнещи молитвено брези.

Не искаш Ти обаче да остане
душата ми в Свещения чертог
и кротичко отпращаш Касиана
в обвивката ù земна с поглед строг.

И ангели припяват: „Има време…
Изкупиш ли ти всеки, сторен грях,
тогава чак при Бог ще се възземеш…
Посей любов, преди да станеш прах.”
………………………………………………….

*аязмо - Свещен извор,обикновено при манастир
или църква,чиято вода се смята за лековита.