автор: Milvushina

Новината стана водеща по всички телевизии в света.
Метеоритът навлезе в земната атмосфера без да бъде засечен от оптичните уреди на астрономите. В района често ставаха земетресения и за малко никой да не обърне внимание на труса, последвал след сблъсъка със земята.
Само четирима младежи забелязаха падащата звезда, която се приземи в покрайнините на родния им град. От телевизията знаеха, че парчета метеорити се продават скъпо на колекционери и учени, затова вместо да се приберат по домовете си след училище потърсиха камъка.
Откриха кратер широк двадесет метра, а в средата му лежеше лъскаво парче черен базалт. Представляваше права призма с много гладки, неестествено еднакви стени. Макар че размерите му позволяваха да се прибере в обикновена пазарска чанта, обединените сили на четиримата не бяха достатъчни да повдигнат камъка. Заснеха го с камерите на телефоните си и минути по-късно клипчетата и снимките се появиха в Интернет. Новинарите надушиха сензацията на мига и след не повече от половин час трима репортери вече пътуваха към мястото на сблъсъка.
Медиите намериха младежите безмълвно втренчени в странния камък без да мърдат. Нито звук, нито докосване можеше да ги изтръгнат от транса им. Четиримата се събудиха едновременно и от изтощение се олюляха и паднаха в тревата. Журналистите повикаха линейка, но не и преди да заснемат всяка подробност от терена, камъка и младежите. Бяха открили не парче космическа скала, а златна мина. Знаеха, че ексклузивните кадри щяха да струват милиони.
Военните се появиха твърде късно. По това време новината вече се предаваше на живо по телевизията, в Интернет се регистрираха хиляди преглеждания на минута, а снимковият материал се разпространяваше по-бързо от радиация. В рамките на 24 часа в света не остана мъж, жена и дете, които да не знаеха за черния метеорит паднал от небето.
Тези, които бяха видели камъка с очите си, изпадаха в транс най-скоро и за най-дълго. Дори и една снимка беше достатъчна човек да загуби съзнание и да остане неконтактен за час. Промяната на всеки деветнадесет от двадесет души идваше на сутринта на другия ден. Започваше с висока температура, която отшумяваше бързо. След това опадаха всички косми по тялото. Хората губеха косите, миглите и веждите си само за седмица. След това идваше ред на кожата. Тя загрубяваше и ставаше твърда като гума. Независимо от расата на засегнатия, кожата добиваше наситен синьо-кафяв цвят с матов отблясък като седеф. Последни се променяха очите. Орбитите хлътваха, а ирисите се уголемяваха и пожълтяваха като две късчета злато.
Светът бе обзет от масова паника. Уплашени и неспособни да приемат промяната във вида си, хиляди хора по света отнеха живота си. Болници и храмовете се пръскаха по шевовете. Военните действия в Близкия Изток бяха прекратени. Биолозите, биоинженерите и медиците от всички националности зарязаха текущата си работа и насочиха усилията си в изучаване на проблема. Всички опити за разработване на лекарство се провалиха. Веднъж започнала, трансформацията беше необратима. Със сигурност се разбра единствено, че промяната не се дължи на болест, а на генна мутация. В каквото и да се беше превърнала човешката раса, тя вече не принадлежеше към вида Homo Sapiens.
Когато трансформацията започна, стана ясно, че какъвто и да беше странният камък от Космоса, той не беше паднал на Земята случайно. Дори и най-големите скептици трябваше да признаят, че човечеството е изправено пред извънземна заплаха. Какви бяха враговете? С какви технологии за масово унищожение разполагаха? Какво целяха с генетичната мутация, която бяха предизвикали? Каква щеше да е следващата им стъпка?
Във всички държави бе обявена най-висока степен на тревога. Лидерите на великите сили се събраха на спешна среща на върха. За пръв път в историята Китай, Индия, САЩ и Русия подписаха пакт за безусловно военно сътрудничество.
Светът се въоръжи до зъби и зачака Апокалипсиса.

***
На двадесет хиляди светлинни години от Земята звездата R178a1 от типа Волф-Райе бързо губеше от масата си. В последния миг от живота си тя избухна като хипернова и за десет секунди експлозията надмина по яркост цялата галактика. Сноп гама лъчение премина през Млечния Път. Планетата Земя попадна точно на пътя му.
Откакто бе паднал метеоритът учените следяха Космоса по-зорко от всякога, но нищо не можеше да ги подготви за избухване на гама лъчение. Половината озонов слой бе унищожен мигновено. Образува се фотохимически смог, който покри небето и го затъмни. Космическата радиация заля Земята. Животни и растения масово загиваха.
Само генната мутация помогна на хората да преживеят катастрофалното събитие. Не се спасиха само малцината, които не бяха видели метеорита или не се поддадоха на трансформацията. Дебелата им кожа ги защитаваше от радиацията, а със златните си очи можеха да виждат в тъмното. Човечеството оцеля.
Един по един хората започнаха да си спомнят образите, които бяха видели по време на транса, предхождащ промяната. Бяха им се явили сенките на странни същества от друг свят, които им обещаваха помощ и спасение.
“За да не сме сами, заселихме Земята и ви оставихме да поемете по свой собствен път,” казваха те. “Но ние бдим над вас, знаем каква опасност ви грози и няма да ви изоставим. Дошли сме да ви донесем не меч, а мир. Приемете подаръка ни, защото Вселената е пуста, когато си сам.”

Разказът е написан за конкурса Агон Мелконян 2014. Условието е жанрът да бъде фантастика/фентъзи и да бъде най-много 1000 думи.