автор: blackjack12

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
насрещно гледаха сияйните очи. -
Подковно вплетени магнити в тайнството.
Обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред Необятното -
нищожна бучка сол в студен океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че си сам!