автор: ZAGORA

Понякога съм толкова изгубена в себе си,
че коя съм и къде отивам са хикс и игрек
в сложна система от космически уравнения.
Спускам се към подземието на първия атом
от материята на поредното си тяло
и попадам на планетата на Малкия принц.
Там съм вързала вместо овца- превантивния страх
за колчето на моето снизхождение.
Изкачвам миг след миг по скалата на времето
охлузила до кръв духа си,
но гоня върха,който ще се превърне
в пропаст между цепнатините,
докато шеметно летя през светкавични бури.
Чувам как ечат свлачищата от спомени,
докато главата ми е действуващ вулкан
от феромони и допамин.
Аз се прекланям пред духовната вивисекция
зашото откривам в кръвта си нанос от пясък,
в ума си птица,а в сърцето си-цвете.
Толкова е хубаво да съм изгубена,
защото следва търсене и намиране...