автор: Albatros

... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми,

в полето тръгнаха води
на браздулици – черни вади,
и предвещаваха беди
жени и старци белобради,

не се излюпи и петле,
и птиците не долетяха,
и сякаш вещица прокле
богатеца – и сиромаха,

и само дрипавият луд,
по турски седнал срещу храма,
крещеше: – Ще умрем от студ!
Светът е зрителна измама!

Душа извил към Бог и Син,
вървях – окаяник в несрета:
– Анатема? – или: – Амин! –
дочух през черните небета?

И чудя се – защо съм жив
във своята поредна пролет.
За да запиша с тих курсив
мига на краткия си полет.