Аз съм си още прохождащ
артист,
но в джоба си нося
целия свят,
богат съм, защото
стомахът ми свит е от глад,
а пък златния чар
на успеха
е още далече далече
отвъд хоризонта
на мойта нескромна
/но чиста/ мечта.
Ааах, а мечтата...
Мечтата ми кара
душата
да пусне краката си
в танца
по ритъма, който
бушува в гърдите ми,
сливайки пулса
на трите сърца –
на детето, твореца и Аза.
Щастлив съм,
макар да съм гладен,
защото съм жаден
за сцената –
моята истина
там във измисления свят
под прожектора, който
пречупва дъжда
от човешките погледи
в седмия цвят на дъгата.