автор: Lucky68

Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност
и от истинност.

Помниш ли,
походката на горда амазонка,
как впримчваше минутите в агония?
Прострелваше с най-тъмното в очите си
и пиеше до дъно
непотребни предисловия.

Навярно помниш,
как егото съблече. Като риза.
Ненужно, хвърли го на пода.
Прекрачила в мечтата ти до сбъдване,
безсрамна бе.
И беше гола.

Навярно помниш…
Протестираше със вик часовника,
стрелките си от ярост даже счупи.
След всичките мълчания в душата ти,
с дихание на пролет,
просто я отключи.