автор: leni

на Роланд

Вятър лек ще ти проводя
да се спре на рамото ти.
И да е гъдел там където…
мен ме няма сутрин.
Ще се сгуша в шепата ти утре
като пеперуда с прах покрита.
И ще се чудиш цяла вечност
жива ли да съм
или да ме стиснеш….
После ще е тихо.
И на дъното в зеленото
ще ме видиш да се смея -
скрита във зеница.