автор: jantreya

Лепкава е тишината.
Няма как да я отмия
от ушите, от душата.
Моля ти се открадни я!
Днес съвсем не ми е нужно
вътре в мен да бъде тихо.
Искам да ми бъде южно
и да пиша шумни стихове.
Искам да направя пролет
от възторга на щурците,
с писъка на птици в полет
да разкъсам висините.
Искам като топъл вятър
клоните да разлюлея
и растежа на тревата
да дочуя, да изпея.
Пукотът на цветни пъпки
да ме буди като трясък,
да тупти от мокри стъпки,
хладният все още пясък.
Открадни ми тишината!
Скрий я някъде наблизко,
че след свършека на лятото
може да си я поискам.