автор: senkin

:
никога не е имал водопади, но си ги представя

в изолатора на една душ-кабина сред струи по тялото;
въображението му раздалечава стените, водата
разтегля минутите леко
и лековито го масажира, нито
твърде нежно и нито
твърде грубо
водата
е най-изкусна любовница, мисли си, бих могъл
да я погълна и да
ме погълне,
плътта й
е най-сетивната сянка на формата - форма
на въображаема плът.

:
никога не е имал водопади, но вкусва
светостта, религиозен екстаз в изживяването
присвит на две върху мръсните плочки на банята
с горещи струи хлорен мирис барабани по гърба
и онова голямо петно отсреща;
ако не бях мъж, а бог, мисли си,
и не жена, щях да бъда вода
бих избрал, бих избрал да съм вода със сигурност
сянка отвъд всяка сетивност
отвъд всяка породена от сетивността мисъл
сянка на сянка на сянката:
мантра
на всички сенки.

:
никога не е имал водопади и докато
се бръсне много внимава да не натисне
никога да не натисне повече от нобходимото:
да не пролее капка от течността на тялото;
кръвта е най-свещената вода, мисли си,
най-чистата, най-неизбежната любов, скъпернико,
отмиващ маската на своето лице в канала;
и ако не си мъж, жена и не си
със сигурност не и бог в това безсмислие
едно движение,
едно точно движение,
и ще си водопад, прахоснико,
и ще си водопад.