автор: Cataleya

Зеленоок - покоят на маслините.
В костилковите липси - ириси.
Страховете на стада оттеглят се.
Там, където среща ще дадат си
огнено изкашляните камъни с
море възправило се до отвесност.
Пътят им е състарен от процепи
и без светлина денят е нощ...
Там, където срутва се животът.
Лавата ще вкамени целувката,
пред която други ще заплачат,
миг преди сърцата си да ослепят.