автор: roza1

Защото..
не попитахме къде живеят раците
и как след любовта се оцелява
направихме си дом за птици,
а още търсим кой да ги разпява.
Защото..
не повярвахме в студа на зимата
оставихме страстта си да я топли.
За душите си направихме камина,
но вече нама съчки кой да носи.
Защото...
мислехме, че има много време
оставихме за утре всяка злоба.
Днес в нежността опрели стреме
с любов заплащаме огромна глоба.

Ани Николова

*Стихотворението е провокирано от домакините на "Хвърлен камък" -12.03.2014