автор: severianin

На братята-поети

Поетите не ходят между нас –
тук само земните им сенки скитат.
По някакъв закон на висша власт
те синия простор делят с орлите.

Душите им в небесния чертог
плетат словесна приказна дантела
за трона на самия Господ Бог,
за дрехата на ангелите бели.

Поетите са звездни синове
и братя на небесните стихии –
душата им сред бурите снове,
метежност диша, слънчев огън пие.

Неловки са сред калния площад
привикналите с висини поети –
несръчни, смешни, не от този свят...

С души на птици – пречат им крилете.