автор: traveling_musician

Невероятно, но иде есен
в тази пролетна зима.
Ще поседна във себе си,
преди да замина.

Сто пъти не оцелях
в любовта повторима.
Тя, любовта е ей-там,
а аз я губя из римите.

Във вчера отново ще ида.
Там някой ме чака още
и някой ме вика по име
с гласа на Висоцки.