автор: Albatros

... и аз добре живях си общо взето,
ала не знам защо, къде и как
търкулна ми се някъде гърнето –
и тъй не си намери похлупак.

А бе добро гърненцето ми – с обич
варих си в него леща и бял боб,
и хранех всеки друмник с хляб и бобец,
бе чистичко – без ни един микроб.

В мълчани доби, из незнайни друми
кого ли с туй гърненце не гостих? –
не знам кого нахраних – с топли думи,
отдавна неримувани във стих.

И мисля си – изчезна ли за сетно,
да ви напиша със добра ръка –
аз бях щастлив със туй гърненце светло,
живяхме си във мир – с човещинка.

Когато хлътна в тъмното усое,
и тръгнете подире ми по мрак,
намерите ли туй гърненце мое,
елате – да ви дам и похлупак!